Странностите на англичаните

Преди около 2 години бях в Англия за няколко месеца. Бих казала, че ми хареса, но това е само благодарение на българите които срещнах там. За разлика от слуховете които съм чувала, че когато си в чужбина трябва да бягаш далеч от нашите сънародници, аз останах със съвсем други впечатления. Без тях, за мен Англия щеше да си остане една мрачна и дъждовна държава, в която освен да ти откраднат мобилния телефон, друго интересно нещо не може да ти се случи. Българите които срещнах там, и по специално един от тях, ми показаха красивата и забавна страна на Англия. Както и ме запознаха с доста от традициите, обичайте и странностите на англичаните. Специални благодарности на всички българи с които се запознах там :)
Разбира се след толкова време няма как да помня всичко интересно което са ми разказвали, но някои неща просто няма как да ги забравя.
Като изключим първото странно нещо с което човек се сблъсква в Англия, а именно обратното движение по пътищата, може би второто странно нещо което ще ви направи впечатление са мивките. Там те имат по 2 отделни чучура на всяка мивка, един за топлата и един за студената вода.Ето и един пост на Пешо по темата, който всъщност ме вдъхнови и аз да пиша. Все още не знам защо са разделени двата чучура, но вече знам как те си мият чиниите с тях. Идеята е следната: Запушват си сифона и си пълнят мивката с вода и веро, след което слагат всички мръсни чинии вътре да се накиснат. След това вадят чиниите от там и директно ги слагат да съхнат, без да ги изплакват повече. Да, както да си верото по тях. Единствено ако има залепнала някаква храна я избърсват с гъба и толкова. А за чужденците които не са свикнали да използват мивките по този начин продават гумени ръкавици, които са устойчиви на топлина.
Другото странно нещо което научих е, че англичаните не използват душове. Те се къпят предимно във вани, по същия начин, по които си мият чиниите. Т.е. накисват се във ваната със всичките му там препарати, накрая излизат и просто се забърсват с кърпа, без да се изплакнат от шампоана, гел душа, сапуна или каквото там са използвали. Странно, но факт. Дори на някои обществени места, като хотели и общежития, няма душове. Продават обаче гумени душове които човек може да носи със себе си и да ги закачи на крана, ако се налага. Един българин ни разказа как веднъж попаднал в хотел без душ и поискал да му дадат гумен, но те му дали само едно малко канче да се полива с него ако иска....
Имаше и други странни неща, но за тях някой друг път :)

Среща с опасността

Аз, колкото и нескромно да звучи, се смятам за добър шофьор. И въпреки, че се старая да спазвам закона за движение, има един раздел от него който доста често нарушавам - разделът за скорост и дистанция. Може да се каже дори, че рядко го спазвам. Но въпреки това досега не бях създавала опасност за останалите участници в движението. Няколко пъти ме спираха полицаи за превишена скорост, но глобата все ми се разминаваше по един или друг начин. Стигна се до там, че мойте приятели вече започнаха да се надяват някой най-накрая да ме глоби, за да си взема поука. Наскоро дори проведох на шега следният разговор с една приятелка :

Ани: Е добре, защо караш бързо ?
Аз: Ами незнам , изнервям се когато карам бавно... Ти защо пушиш?
Ани: Аз отказвам цигарите!
Аз: Ами и аз отказвам високите скорости!

Та така... Днес най-накрая си взех дългоочакваната от всички поука.
Прибирам се аз от университета и съм се замислила нещо и изведъж осъзнавам, че задницата на колата пред мен застрашително започва да се приближава. Натискам спирачката докрай, чувам как гумите ми свирят , виждам как хората от предната кола ме гледат уплашено, а аз плахо започвам да осъзнавам какво предстои да се случи.Спомням си, че в главата ми се въртеше една глупава мисъл: "Мамка му, нали натискам спирачки, защо проклетата кола не спира???". Оставаха сама няколко сантиметра между двете коли, а аз продължавах да се движа с не-много безопасна скорост.Вече виждах счупени брони, изкривени капаци и какво ли още не. И точно в този момент колата отпред се премести с половин, може би един метър напред и успях да спра на милиметри от нея, за щастие без да я докосна. Вече в безопасност, си поех дълбоко глътка въздух и усетих миризмата на изгоряла гума. Друга мисъл нахлу в главата ми: " Мамка му, това е от мойте гуми." Все повече започвах да осъзнавам какво се случи току що и какъв невероятен късмет извадих. А да, май забравих да спомена за утежняващите ситуацията факти ,като например, че колата отпред беше пълна с хора ( имаше 4 човека), а пътят по който се движех беше в ремонт и отстрани имаше изкопана една дълбока яма.
Сигурно сега някой ще си каже: "Кой и е дал книжка на тази?", друг пък : " Ами нормално, нали е жена!". Да обаче в своя защита искам да кажа, че за близо 3 години постоянно шофиране това ми е първата близка среща с опасността. До сега, за щастие, нямам проишествия и много рядко ми се случва да преча на някои участник в движението.

Мисля, че никоя глоба не би ме накарала да се замисля така, както днешната ситуация успя да го направи. Вече, съвсем не на шега, обещавам да отказвам високите скорости. И пиша този пост най-вече за да мога редовно да си припомням какво съм си обещала и защо съм си го обещала. Понеже знам, че тази случка, като всяка друга, с времето ще избледнее и няма да си спомням защо трябва да не карам бързо, защо трябва да споазвам дистанция и най-вече защо трябва да се вслушвам в съветите на приятелите си :)

Изгубеното коте

Преди няколко дни леля ми си призна нещо което се е случило преди доста години. Понеже ние от около 10 години имаме котки и когато ходим на почивка котките ги оставяме на някой роднина да се грижи за тях. Та ведъж сме оставили едно коте на леля да го гледа в една грасониера където никои не живее. И тя го пуснала там да се разхожда, обаче то се скрило някъде и не се показало 1-2 дни. Тогава леля решила че е избягало и се уплашила как ще ни каже че е загубила котката ни. Затова прибрала някакво подобно на нашето коте от кофите за боклук. Пуснала го в грасониерата и решила да отрича, че това е друго коте :) Скоро обаче се показало и нашето коте. А леля въпреки че била сигурна че двете котки много си приличат, като ги видяла едно до друго разрала че нямат нищо общо. Едното било сиво, а другото рижаво. Та върнала си тя което на боклука и никои нищо не разбрал. Поне досега...

Приключението на Sony Ericsson

Ами то... не знам от къде да започна. Толкова е дълга и оплетена тази история. Но мисля, че ще e най-добре да започна от самото начало.То историята е на Митко, но той няма време да я напише, а и аз съм доста замесена, затова ще я опиша аз ;)

Първоначално Митко беше решил да си купува нов GSM. И мислеше да бъде Siemens, но понеже в Англия няма никакви Siemens-и, се примири, че ще е някоя друга марка. И така, един ден случайно заложи за един GSM в EBay и също толкова случайно го спечели. Мисля, че точно тук започнаха всички проблеми :)

GSM-ът беше Sony Ericsson К750i. На пръв поглед хубаво телефонче, на втори - страхотно. Обаче човека от EBay беше написал, че GSM-ът е само на 2 дни, но в последствие се оказа че е бил 2 дни само у него, а преди това колко дни е бил в други хора не е ясно. Та, той се оказа, че живее в Бирмингам и се разбраха с Митко да отиде да го вземе. То и там си е било едно малко приключение, докато Митко намери адреса на човека от EBay. Но както и да е... Накрая го взе. Имаше тук-там драскотини, но горе-долу ставаше. А и цената беше доста изгодна. Та той Митко го купи реално на 10-ти февруари и на 11-ти февруари GSM блокира. Не можеше повече да се ползва като GSM. Не можеше да приема или изпраща обаждания и SMS-и. Явно е бил краден, но това си е само наше предположение.Понеже тук когато регистрираш GSM като откраднат могат да ти го блокират и да не можеш да го ползваш с никоя от мрежите в UK. Наложи се Митко да го върне на човека от EBay, естествено за малко по-малко пари отколкото го беше купил. И аз още тогава му казвах, че е по-добре да изчака да се върнем в Българя и от там да си го купи, но той както винаги не ме послуша и още на другия ден (на 12-и февруари) отиде и си купи нов. И на 14-ти февруари, привечер, както си вървял по пътя и си играл с GSM-а, един негър му го грабнал от ръката и тръгнал да бяга по някакви малки забутани улички. Митко тръгнал след него, но негъра бягал много бързо и не можал да го настигне (но и по-добре, понеже не се знае какво можеше да стане). И ето тук в историята се включвам и аз.

Понеже Митко беше сигурен, че няма как да намерим GSM-а и се беше концентрирал само върху това да го блокира, за да не може чернилката да го ползва. Аз обаче имах някакво вътрешно усещане или надежда или не знам какво точно, че ще го намерим. И само го карах да се обади в полицията и насам-натам да пита какво може да се направи. Още повече, че онази чернилка стоеше със симката на Митко и отговаряше на обажданията ни. Отначало предлагаше да си го откупим за 120-150 паунда, което си е почти колкото нов телефон. После нещо започна да ни заплашва. Но кофтито беше, че в телефона имаше мои снимки и на къщата, където живеем.Това ни накара малко да се позамислим дали да се занимаваме с полиция и така нататък, понеже не се знае колко са отмъстителни. Но въпреки всичко отидохме в полицията. И там полицаят, който взе случая на Митко, като разбра, че онзи отговаря на обаждания му се обади да го пита кой е и да му съобщи, че полицията му се обажда. Абе - нямам думи просто. Толкова са безполезни. Но като се има предвид, че тук полицаите нямат право да носят оръжие ги разбирам защо не се занимават много-много с престъпници.
Та, горе-долу и аз се отчаях. Почти нищо не ни оставаше да направим. Освен да преговаряме с крадеца или да блокираме GSM-а. Накрая просто му написахме един SMS, че или ще ни продаде GSM-а за 40 паунда или ще го блокираме и няма да може да го ползва. И на другия ден минахме да проверим в единственото магазинче за GSM-и втора употреба което знаехме, за да видим дали случайно няма да го видим там. И в магазина имаше 2 такива GSM-а. Единият беше за продан, а другият беше на продавача. Митко поиска да види този модел и продавача му даде неговия телефон да го разгледа. И след 30 секунди Митко просто каза: "Знаеш ли, че това е моят GSM?".

Това стана на 17-ти февруари. Обяснихме на човека, че преди няколко дни този GSM беше откраднат, питахме го за колко го е купил и той каза 50 паунда. И му казахме, че ще му дадем 50 паунда и ще си го вземем, при което той каза, че иска повече. Аз направо не можах да повярвам. Обяснихме му, че сме го обявили в полицията за издирване и всичко останало, обаче той каза, че го е купил легално и има името и адреса на продавача, понеже в неговия магазин купуват GSM-и само срещу лична карта. И така аз побеснях. За мен просто беше недупостимо, как така, като знае, че е краден и принципно ние можем просто да си го вземем и да си тръгнем, но му предлагаме да му дадем парите, които е дал за него, той иска повече. Звъннахме в полицията, но те, естествено, нищо не направиха. Аз крещях, врещях там, но онзи - нищо. Накрая дойде собственикът на магазина и когато разбра какъв е случая и като видя аз колко съм ядосана и каза да се успокоя и че ще ни го продаде за 50 паунда и всичко е точно. То тези в магазина решиха, че телефона е мой понеже само аз се карах с тях, но това няма значение. Сега горе-долу всичко е точно понеже 50 паунда струваше застраховката на GSM-а и ако Митко я беше платил просто щяха да му дадат нов след кражбата и нямаше да си имаме проблеми. Така че от гледна точка на парите може да се каже че е на чисто. Абсурдното сега е, че крадеца се е снимал с GSM-а и си е оставил снимките вътре. Явно не е очаквал, че ще си го върнем. Има снимки и клип, като на клипа се е записвал как пее рап. Голям идиот! Та... сега имаме негова снимка, името и адреса му но мисля, че нищо не можем да направим. Понеже полицията тук са напълно безполезни и най-много само да си навлечем неприятности. Както и да е, казахме на полицията, че сме го намерили, казахме им къде, а те казаха, че ако имат някакви въпроси, ще се обадят.

Малко кофти, понеже после ни казаха, че тези от магазина си падат малко мафиоти и не е хубаво човек да си има проблеми с тях, а ние сега не знаем дали ако полицията отиде няма да си имат проблеми и съответно и ние... но се надявам всичко да приключи дотук.